“Седем меча” е красив филм – с изпипани до
съвършенство батални сцени и хубава
графика, с лирични моменти и възхитителни природни
пейзажи. Иначе историята ще ви се
стори позната – това е поредната епична сага за
битката между доброто и злото, чието
действие се развива през далечния XVII век. Лентата
ще ни напомни за “Тигър и дракон”, за
“Герой” или “Тайландски дракон”, а това в никакъв
случай няма да е случайно. “Седем меча”
е реверанс към този жанр и като такъв се опира на
най-добрите образци в него.
Режисьорът Тцуи Харк казва, че е посветил филма на
легендарния Акира Куросава и
неговите "Седемте самураи". Което, между другото,
обяснява и защо мечовете тук са
точно седем...
Подразбира се, че седемте меча принадлежат на
седем необичайни герои. Двама от тях не
са обучени за бойци – те са обикновени селяни, които
искат да помогнат на един умиращ
странник. Третият герой е бивш палач на императора,
който се разкайва за греховете си, а
останалите войни са прекарали години в медитация в
Райската планина. Спокойствието на
всички е прекъснато от банда наемни убийци, които
опустошават цели села. Останалото е
исторически фон с впечатляващи бойни сцени,
любовни трепети, страхове и жертви.
Лошите герои са категорично и еднозначно лоши. Но
в другите образи има развитие и те не
изглеждат така плоски и двуизмерни, както сме
свикнали.
Добри думи могат да се кажат за операторската
работа, както и за монтажа. Някои от
сцените са пределно изчистени, в други се разчита
само на естетиката на черно-бялото
кино, а допълнително вкараният червен цвят създава
повече драматизъм.
Дотук – добре, но и в Хонконг вече са усвоили
досадния навик да правят истории с
продължение. Харк обяснява, че “Седем меча” е
първата от цяла поредица от шест филма.
Което означава, че историята тепърва започва...